Миньор (Перник) е футболен клуб от град Перник, който участва в Югозападната трета лига. Той играе своите мачове на стадион “Миньор”, който е с капацитет от 20000 места. Основните цветове на тима са жълто и черно, а прякорът е “чуковете”.
Начало
Първият футболен клуб в град Перник е създаден през далечната 1919 година под името СК „Кракра“, но е регистриран и официално утвърден от БНСФ (Българската Национална Спортна Федерация) през 1920 година. Първото ръководство на клуба е било в състав: Александър Глошков – председател, Тодор Лозанов – заместник председател, Боян Козарев – секретар и Георги Церовски – завеждащ спортна дейност.
Спортен клуб „Светкавица“ е създаден през месец май 1932г. и съществува
до 19 май 1934г., когато е разтурен от полицията. СК „Светкавица“ е бил член на Софийския Спортен Съюз,
а не на БНСФ. В неговото ръководство са били: Ненчо Асенов, Миленко Тодоров, Александър Асенов, Стефан Димов, Павел Сотиров и Стоян Павлов. Спортен клуб „Бенковски“ е създаден на 3 май 1936г. Ръководството му е било в състав: Стефан Димитров – председател, Стефан Темелков – заместник председател, Станко Диков – секретар и Милан Тончев – касиер.
Обединение на клубовете в Перник
През 1941г. в Перник се създава и четвърти футболен клуб под името „ЖСК“ (Железничарски Спортен Клуб). След девети септември 1944г., заедно с идването на комунистическия режим и четрите клуба се обединяват в едно общо дружество под името „Рудничар“, което след обявяването на България за Република се преименува на „Републиканец – 46“. След създаването на ДСО (Доброволна Спортна Организация) основното дружество в града е „Торпедо“.
Силни години на отбора през 50-те
През 1950 година “Торпедо” се класира за пръв път в своята история в А група, където е неизменен представител на града през следващите 12 години. В първия си сезон в елита Торпедо завършва на 9-тото място.
Представителният футболен клуб на Перник е преименуван на„Миньор“ от 1952г. и е изграден състав, който се слави като един от най-добрите отбори в България извън столицата.
През 1955 година Миньор завършва на 4-тото място в крайното класиране в А група, а юношите на тима стават републикански шампиони. През следващите две години “чуковете” продължават да са в челото на класирането и завършват на 5-тото място.
През сезон 1956 година голмайстор на А група с 16 гола става централният нападател на Миньор Павел Владимиров. Други изявени играчи на тима през 50-те години са Александър Илиев, Пантелей Виденов, Тодор Евстатиев, Петър Лозанов, Румен Начев, Богомил Пушев, Роман Драгомиров, Живко Карадалиев, Иван Данчев и Олег Павлов.
Финал за Купата на България
През 1958 година Миньор достига до финала на Купата на България (известна догава като националната купа) под ръководството на треньора Евгени Петров. “Чуковете” елиминират по пътя към финала тимовете на Лудогорец (Разград), Родни криле (София), Черно море (Варна), Левски (София).
На 7 ноември 1958 година перничани се изправят срещу Спартак (Пловдив) на финала, но за съжаление гибят с 0:1.
Стартов състав на Миньор на финала:
- Виденов, 2. Евстатиев, 3. Василев., 4. Начев, 5. Пушев, 6. Драгомиров, 7. Романов, 8. Бачев, 9. Владимиров, 10 Александров, 11. Павлов
Старши треньор: Евгени Петров
Години между А и Б група
През сезон 1960/61 Миньор отново завършва в топ 4 на А Група – за втори път в своята история. През следващия футболен сезон обаче тимът финишира шокиращо на предпоследното място и изпада от елитната дивизия на Народна Република България. Това е краят на т.нар. “Златен период” в историята на Миньор.
През следващите почти 30 години Миньор редува участия в Б и А група.
В А група тимът се завръща през 1966 година и се задържа там в продължения на 4 сезона, като през 1967/68 “чуковете” завършват на 7-мото място.
През 1969г. двете пернишки дружества „Миньор“ и „Металург“ (който тогава участва в Б група) се обединяват под името „Кракра“, по решение на ЦК на БКП.
През следващия сезон клубът изпада отново в Б група, като завършва на 15-тото място в елита. След това тимът получава името ФК Перник.
През 1971 година легендата Павел Владимир застава начело на футболния тим и през този сезон тимът печели 1-вото място в Южната Б група и се завръща отново сред “майсторите”, където се задържа 5 поредни сезона.
През 1973 година тимът отново си връща името Миньор, а Металург започва наново своето самостоятелно съществуване.
“Чуковете” изпадат през сезон 1976/77 след постоянна битка за оцеляване в А група. Централният нападател на Миньор Георги Йорданов – Ярето става рекордьор по голове в официални мачове за тима в първенството – за 16 години (между 1964 г. и 1980 г.) той бележи общо 152 гола за тима в 424 изиграни мачове.
През 1979 година Миньор се завръща в А група и през следващата кампания тимът завършва на 8-мото място с треньор Димитър Контев. През следващия сезон обаче перничани изпадат отново в Б Група.
До края на 80-те години Миньор играе още 3 пъти в А група – сезоните 1984/85, 1987/88 и 1988/89. Звезди на тима в този период са футболистите Верчо Митов, Марио Вълков, Славчо Павлов и Иво Слачев.
“Лудата банда” от 90-те години
Периодът след демокрацията в България е известен като “лудата банда” в Перник и Миньор се превръща на много тежък отбор за гостуване. В началото на 90-те години тимът е в елита, но през 1992 г. Той изпада в Б група, а през сезон 1994/95 се стига до изпадане във В група.
Само за 2 сезона обаче Миньор се връща в елита , където играе в следващите 5 години. Този период бележи епични битки със софийските отбори ЦСКА и Левски.
Коравият състав на Миньор си личи с играчите Емил Варадинов, Николай Александров, Петър Анестиев, Славчо Павлов, Антон Евтимов, Людмил Евгениев, Велизар Димитров, Янек Кючуков, Анжело Кючуков, Георги Караканов, Георги Кьосев, Ивайло Паргов и Юлиян Янакиев.
Най-доброто представяне на Миньор от много време е 6-тото място през сезон 1996/97, когато завършва на 6-тото място, а през следващите два сезона тимът е на 8-ма позиция.
Един от най-великите и запомнящи се мачове на Миньор са именно през този период. Тимът обръща Левски с 9 души и печелят с 2;1 през сезон 1997/98 след голове на Здравко Лазаров и Георги Кьосев. През сезон 1999/00 отново побеждават Левски с 3:2 след хеттрик на Антон Евтимов, като интересното е, че двата тима са на двата полюса в класирането.
Нова история и фалит
През 2001г. следва ново обединение на „Миньор“ и „Металург“, като името се запази – ПФК „Миньор“ (Перник), породено от финансовата криза. През следващата година тимът стига чак до В група, където участва в продължение на три години.
През 2005 година тимът се завръща в Б група, а през 2008 година се завръщат и в Елита след 7-годишна пауза. Миньор се класира в елита след победа с дузпи в бараж срещу Калиакра (Каварна) под ръководството на Димитър Алексиев.
През следващите сезон Миньор е в средата на класирането в Група, а през сезон 2008/09 дори играе полуфинал за Купата на България.
През 2013г. ПФК „Миньор“ е доведен до фалит от собственика си „Минна компания“ и е регистрирано Сдружение ФК „Миньор“, което се обединява с ФК „Витоша“ (Долна Диканя) и започва да се състезава в Югозападната „В“ група.
Любопитни факти
На 31 октомври 1951 г., в навечерието на Деня на миньора, в Перник гостува силният отбор на Шахтьор (Донецк), който изиграва приятелски мач с Миньор. Срещата на Минното игрище завършва 2:1 за гостите пред 10 000 зрители. След мача от делегацията на Шахтьор споделят, че Минното игрище е в твърде лошо състояние. Дни по-късно на среща в чакалнята на рудник „Бели брег“ високопоставени ръководители на държавата вземат решение за срочно изграждане на нов стадион в града. Така през 1954 г. е открит „Стадиона на мира“.
През май 1958 г. в Българската федерация е получена покана от футболната федерация на СССР за гостуването на един роден отбор, който да бъде спаринг партньор на националния тим на СССР в последната му проверка преди световното първенство в Швеция ’58. Избрано е това да бъде Миньор. Срещата на 30 май 1958 г. завършва 4:0 за руснаците. След това перничани изиграват още два мача – губят с 1:4 от Динамо (Киев) и побеждават с 1:0 Зенит.и факти за Миньор
Успехи
Първият международен мач в Перник се е играл през 1929г. между отборите на „Кракра“ и „Ени Шишли“ (Турция). Резултатът е 4:1 за перничани. Отборът на „Рапид“ (Виена) гостува в Перник през 1937г. Двубоят завършва при резултат 4:2 за австрийците. Първият мач на „Миньор“ (тогава „Торпедо“) в „А“ РФГ е бил на 2 март 1951 г. в Перник срещу отбора на „Червено знаме“ (Сф). На два пъти – през 1955г. и през 1960/61 г. футболистите на „Миньор“ заемат 4-то място в крайното класиране на „А“ група. Павел Владимиров – капитан на отбора, с 16 гола става голмайстор на първенството през 1956г.
Най-голямата победа на перничани в „А“ РФГ е 6:0 като гост на „Торпедо“ (Плевен). Първият футболист на „Миньор“ (Пк), удостоен със званието „Майстор на спорта“ е Иван Данчев (Лъвчо) през 1959 г. във връзка с 50-годишнината на футбола в България.
Последните 10 сезона
| 2022/2023 | Втора лига | 15 място |
| 2021/2022 | Втора лига | 5 място |
| 2020/2021 | Втора лига | 9 място |
| 2019/2020 | Трета лига | 1 място |
| 2018/2019 | Трета лига | 5 място |
| 2017/2018 | Трета лига | 4 място |
| 2016/2017 | Трета лига | 3 място |
| 2015/2016 | „В“ група | 5 място |
| 2014/2015 | „В“ група | 2 място |
| 2013/2014 | „В“ група | 4 място |
Славни футболисти
- Павел Владимиров
- Георги Йорданов
- Тодор Евстатиев
- Евлоги Банчев
- Славе Малинов
- Веселин Евгениев
- Богомил Пушев
- Олег Павлов
- Иван Данчев
- Петър Лозанов
- Верчо Митов
- Ангел Славов
- Живко Карадалиев
- Рангел Божилов
- Васил Романов
- Георги Георгиев
- Антон Евтимов
- Румен Андонов
- Валентин Боянов
- Георги Йорданов
- Георги Ганев
- Богомил Савов
- Златан Аврамов
- Веселин Евгениев
- Марио Вълков
- Павел Владимиров
- Емил Серафимов
