Борис Тютюков е роден на 28 октомври 1997 година. Той облече екипа на Миньор Перник през зимната пауза, като преди това защитаваше цветовете на Созопол. Офанзивният халф е с огромна заслуга за последните три победи на жълто – черните. Срещу втория тим на ФК ЦСКА 1948 София асистира на Християн Казаков за успеха с 1:0, а след това се отчете с по едно попадение срещу Марица Пд (2:0) и Литекс (4:0). Тютюков говори пред официалния сайт на Миньор Перник, като разкри първите си впечатления от тима, както и амбициите си за бъдещето.

Боби, когато през зимата подписа с Миньор какво очакваше да завариш в Перник и реалността отговаря ли на очакванията ти?

• Когато дойде предложението от Миньор, не ми трябваше да мисля дълго преди да приема. Спечели ме най-вече това, че при разговорите с изпълнителния директор Велизар Димитров и старши-треньора Христо Янев разбрах, че клубът има амбиции и се работи по сериозен проект. Истината е, че заварих по-добър колектив, отколкото съм предполагал, че може да има. Радвам се, че имам възможността да работя с млади треньори с модерни виждания, които имат за цел отборът да играе офанзивно, красиво и във всеки един мач да се търси победата.

В един момент обаче тимът влезе в много лоша серия. Една от причините бе съдийския фактор, но от друга страна не можем да си кривим душите – играта не вървеше…

• Да, това е така. Съдиите не искам да ги коментирам, защото всички видяха колко грешни решения взеха, а всички те бяха в наш ущърб и повлияха на някои от резултатите. В интерес на истината в един момент наистина бяхме паднали на земята. Най-вече психически. Но точно тогава се видя истинската сила на Миньор и на колектива, който имаме. Най-хубавото и това, което ме кара да се чувствам щастлив, че работя с тези момчета, с тези треньори и с всички свързани с първия отбор е, че намерихме сили да се изправим. Всички заедно преодоляхме трудностите и отново побеждаваме.

Ти също сякаш намери себе си и в последните 3 мача записа асистенция и два гола. Това ли е Борис Тютюков, който трябва да виждаме?

• Ако кажа, че съм доволен от това, което съм направил, то значи трябва да приключа с футбола. Щастлив съм, че помогнах на отбора, но целта ми е да се развивам, да вървя нагоре, да се подобрявам с всеки изминал ден и да давам повече и повече. Това иска от нас и Христо Янев.

Миньор обаче вече не държи съдбата си в свои ръце и за да се изпълни желанието на феновете, а именно промоция в елита, то трябва да се чакат грешни стъпки от Етър и Хебър…

• От момента, в който дойдох в Миньор никой не е говорил пред нас за влизане във Висшата лига. Целта не е промоция на всяка цена. Нашата цел е да побеждаваме или по-скоро да растем и търсим победата във всеки мач. Отборът гради едно ново лице и това надявам се го виждат всички. Сега не бива да мислим какво ще направят Етър и Хебър. На нас ни предстои мач в Добрич. Трябва да го изиграем на високо ниво, да защитим името на клуба и да победим. Ако все пак се случи така, че стигнем до промоция ще е супер, но ако не стане, то не смятам, че трябва да се правят трагедии. Напротив. Трябва да направим така, че догодина да сме още по-силни и да влезем в елита наистина готови.

Какво би казал на феновете?

• За феновете само респект и огромен поклон пред тях. Бих искал да им благодаря за подкрепата, защото те бяха с нас навсякъде и ние се чувстваме като домакини, където и да играем. Дано продължават все така и дано ги радваме с много победи.